6 мита и факти свързани със здравословното хранене

6 мита и факти свързани със здравословното хранене

6 мита и факти свързани със здравословното хранене

 

В последните години с нарастващ интерес се говори за ползите от здравословното хранене като начин на живот. Това е тема, която вълнува все повече хора, тъй като е от особена важност за здравето и общото ни благосъстояние. Доста често обаче циркулират различни митове по темата, които неминуемо водят до объркване. В тази статия ще развенчаем някои от митовете за здравословното хранене, с които се сблъскваме, и ще разгледаме какви факти всъщност се крият зад тях.


Мит № 1 - Всички мазнини са вредни 

А всъщност… Мазнините изпълняват важна функция в човешкото тяло. Разграничаваме няколко вида мазнини, които оказват различно влияние върху човешкия организъм. Наситените мазнини се намират най-често в храните със животински произход като месо, млечни продукти и яйца. Приемът им трябва да бъде в разумни граници, тъй като наситените мазнини увеличават количеството холестерол и при продължителен и много висок прием, могат да увеличат рисковете от сърдечни заболявания. 


Ненаситените мазнини са “добрите” и “здравословните” мазнини. Обратно на наситените мазнини, те могат да намалят холестерола и рисковете от сърдечни заболявания. Пример за храни богати на ненаситени мазнини са ядките, зехтинът, различните видове семена, авокадото. Те са важен компонент от здравословното хранене, така че се старайте непременно да ги включите в менюто си. 



Трансмазнините са най-опасната група мазнини. Това са ненаситени мазнини, които са преминали така наречения процес хидрогениране. Основната цел е да се удължи срока на годност на продуктите и да се съкратят разходите за производство. Ето защо те са така добре застъпени в хранителната промишленост. За съжаление, те са вредни за организма -  освен че повишават холестерола и риска от сърдечни заболявания, се свързват и с други здравословни проблеми като диабет тип 2 и инсулт. Можете да ги намерите в преработените храни като пържените ястия, маргаринът, тестените изделия и други. 


В обобщение: Наблегнете на ненаситените мазнини, ограничете наситените и махнете от менюто си трансмазнините.


Мит № 2 Здравословното хранене означава да не си угаждате с любими храни


А всъщност… Истината е, че няма нужда да се отказвате от любимите си храни, за да сте във форма. Не си забранявайте удоволствия като бургер или вкусна паста от време на време. Ако искате да свалите някой друг килограм примерно, то тогава спазвайте калориен дефицит, или казано накратко - приемайте по-малко калории, отколкото изгаряте, за да свалите някой друг килограм. Ако целта ви е да задържите теглото си, то тогава приемайте толкова колории дневно, колкото изгаряте. 


Няма нужда да премахвате цели хранителни групи от менюто си, нито да се отказвате от любимите си храни. Няма нищо лошо в това от време на време да похапвате парче пица или прясно приготвена паста, придружена с чаша вино. 


Мит № 3 Въглехидратите са лоши 

А всъщност… Въглехидратите са една от основните групи макронутриенти, заедно с мазнините и протеините, които са необходими на тялото ви за да е здраво и да функционира нормално. Те служат като гориво за тялото като го снабдяват с енергия и спомагат за правилното функциониране на нервната система.  


Най-общо се делят на прости и сложни въглехидрати. Простите въглехидрати (захари) придават сладостта на храната. Съдържат се в редица храни като например в преработените храни (бисквити, бял хляб, тестени изделия и др.), в газираните и подсладените напитки и са в особено високо съдържание в някои плодове, като банан и грозде например. Наричани са още бързи въглехидрати, тъй като се усвояват бързо от организма и не оставят продължително усещане за ситост. Допълнително, водят до рязко покачване на кръвната захар и осигуряват краткотрайни изблици на енергия. Затова често се препоръчва да се избягват, особено при хора с определени медицински състояния, като диабет тип 2 например.    


Сложните въглехидрати наречени още бавни въглехидрати се усвояват по-бавно и създават по-продължително усещане за ситост. Традиционно се съдържат в храни богати на фибри и с по-нисък гликемичен индекс, следователно, не водят до толкова рязка промяна в нивата на кръвната захар. Пример за такива храни са пълнозърнестите храни, варивата, плодовете и зеленчуците.


Не премахвайте въглехидратите от менюто си. Просто наблегнете на сложните въглехидрати, за които е известно, че имат по-висока хранителна стойност. Когато сте в магазина обърнете внимание на етикета. Изберете храни по-богати на фибри и с по-малко захари


Мит № 4 Безглутеновите храни са по-здравословния избор на хранене 

А всъщност… На пазара доста нашумяха продуктите, които не съдържат глутен. Редица потребители ги считат за по-здравословна алтернатива. Глутенът се съдържа в повечето зърнени култури като пшеница, ечемик, ръж, лимец, булгур и в техните производни - хлябове, закуски, печени изделия, дори и в някои напитки като бирата! Той придава структура и еластичност на тестото. 


Истината обаче е, че не всички хора страдат от така наречената непоносимост към глутен. Ако не страдате от нея, няма смисъл да ограничавате от менюто си храните и напитките, съдържащи глутен. В случай, че страдате от глутенова непоносимост, то тогава наблегнете на култури като царевица, ориз и киноа в менюто си. 


Мит № 5 Има един най-добър хранителен режим

А всъщност… Всеки организъм е различен, съответно всеки човек има индивидуални нужди. Няма един единствен подход, който да отговаря на нуждите на всички хора. Намерете хранителния режим, който най-добре ви приляга и ви кара да се чувствате здрави и жизнени. 


Мит № 6 Ядковите и растителни млека са по-полезни от тези със животински произход 

А всъщност… друг нашумял на пазара продукт са ядковите и растителни млека. Те набират все повече популярност и могат да бъдат изключително разнообразни по вид и вкус - бадемово, оризово, овесено, лешниково, соево, кокосово и други. 


Важно е обаче да споменем, че този тип млека са отлична алтернатива за хората, алергични към млечния протеин. Млеката със животински произход не вредят на останалите хора, които не се сблъскват с този проблем и са полезни за тях. Нека не забравяме, че кравето мляко е богато на протеин и калций, докато ядковите и растителни млека са с доста по-ниско съдържание на протеин и калций в себе си. Затова често пъти можете да видите на опаковката на продуктите, че те се добавят допълнително в млякото. 


Когато става въпрос за здравословно хранене е важно да се подхожда рационално и да не се изпада в крайности. Ключът към успеха винаги е в умереността, така че не изпадайте в крайности и дайте на тялото си това от което се нуждае.